Първа глава. Когато едно дете става любимо - 2009 и 2010 г.

През 2009 г. Община Борово чества юбилей – 25 години от 5 септември 1984 г.,

когато с указ на Държавния съвет на Народна Република България – село Борово е обявено за град. От 1999 г. 5 септември се чества като Ден на Община Борово. По този повод за пръв път написах информационна статия за настоящия град Борово. Статийката беше предназначена за новооформящия се сайт на общината. После със същия текст издадохме юбилейна книжка и самоделно издание на юбилеен вестник. Същият текст бе публикуван в бр. 34 на в. „Форум” 3 – 9 септември 2009 г.

            Осъвремених текста през 2012 г. и до ден днешен той стои на сайта на Община Борово.

            От архива:

            Интервю на кмета на Община Борово д-р Иван Попов в бр. 34 на в. „Форум” 3 – 9 септември 2009 г. – „Разработването на проекти по Оперативните програми е приоритет на Общината”.

            …

            Подготвили сме много богата тридневна културно – развлекателна програма, която започва на 4 септември и приключва на 6 септември, като е предвидено и провеждането на втори фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана”, в който към момента има заявка от над 50 колектива с над 800 участника.

            „Депутатка и областен управител откриха обновения жп прелез в Борово” – Румен Радев, бр. 29, 10-16 септември 2009 г. в. „Нива”

            Община Борово прекъсна празненствата по случай 25-годишнината от обявяване на Борово за град заради трагедията с 15-те българи, удавили се в Охридското езеро и обявения национален траур. Отпаднаха всички прояви, запланувани да се проведат на 6 септември, а Фолклорният фестивал „От Дунав до Балкана” завърши след първия конкурсен ден.

            На 5 септември сутринта кметът на Борово д-р Иван Попов откри фестивала и поздрави участниците, които според направените заявки трябваше да бъдат 52 състава с над 1000 изпълнители. „Горд съм, че Община Борово става за втори път домакин на толкова сериозно културно събитие. Фолклорът е единственият и най-верният път за сближаване на поколенията, за отстояване на традиционните ценности, за създаване на дълготрайни приятелства между самодейните творци от всички краища на нашата България”, изтъкна в приветствието си градоначалникът.“

            От архива:

История на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана”

            „Фестивален вестник”, бр. 1, 2015 г.

През 2009 г. планирахме фестивалът да се превърне в международен. За състезателни бяха обявени 5 и 6 септември. Фестивалът щеше да бъде много силен, дълбоко съм убедена в това – за участие се бяха записали 52 колектива, с над 1000 участници от Търговище, Свищов, Бяла, Две могили, Ветрино, Велико Търново, Полски Тръмбеш, Ветово, Ценово, Видин, Силистра, Попово. На 5 септември 2009 г. се случи трагедията с нашите сънародници в Охрид. Проведе се само първият състезателен ден, а наградите бяха раздадени след него. В първият състезателен ден взеха участие 25 колектива с 312 участници. Както се вижда и от цифрите повечето от участниците трябваше да се състезават на шести септември. Поради обявеният траур не се състоя и планираният концерт на най-добре представилите се. (В скобите искам да добавя, че заявки за участие във втория състезателен ден подават колективи и институции, които знаят, че на най-добре представилите се колективи даваме повторна възможност за участие в концерт пред най-широка аудитория. Тази традиция се запази до Осмото издание).

Журито е в състав: председател - Цветелина Георгиева и членове - Кинчи Иванова, Милчо Божанов, Нели Димова, Вяра Косева.

 Специалната награда – Купата на фестивала е връчена на: Група за запазване на фолклорните традиции – гр. Гюргево,  Румъния.

           

Има такива години в живота на човека, които не се повтарят. Те носят невероятен емоционален заряд и се помнят десетилетия. Такава беше 2010 г.

            За пръв път от доста години, читалището възстанови честването на Деня на победата, маскиран разбира се като Ден на Европа, съгласно новите „тезиси на ЕС”. Но 2010 г. беше благодатна с това, че през май се навършиха 65 години от края на Втората световна война.

            Дългогодишният хореограф на читалището Ирина Иванова, без която последните 22 години в Борово щеше да е скучно и сиво, рускиня по рождение, от далечния Урал – Екатерининбург, много внимателно започна да подготвя почвата за концерт по незабравими песни от войната. Налагаше се да разказва на децата за това какво е световна война, те бяха от поколение, което не помнеше и малко учеше в училище световна история. Концертът се получи невероятно добър – вълнуващ и незабравим.

            От архива:

            „Борово отбеляза края на Втората световна война, Деня на Европа и Гергьовден”, Румен Радев, бр. 19, 13 – 19 май 2010 г..

            Борово почете едновременно три важни събития – 65 години от края на Втората световна война, Деня на Европа и Гергьовден. На 5 май в салона на читалище „Искра” се състоя тържествен концерт, организиран от читалището и СОУ „Св. Климент Охридски”. На всяка една от трите чествани дати бе посветен отделен художествен блок в програмата от танци, песни и лирически изпълнения.

            С особена оригиналност на хореографията, музиката и сценичнте костюми се отличаваше композицията, посветена на Деня на победата, в която дългогодишната художествена ръководителска в боровското читалище Ирина Ивановна Иванова сякаш вложи цялата си руска чувствителност. /…/

Трите празнични дни 3 – 5 септември бяха предшествани от интензивна двумесечна подготовка. За пръв и за съжаление единствен, на 3 септември 2010 г. представихме театър на открито, на улицата, в петък, пазарния ден за град Борово. Ехото от този „Пазарен ден” звучи и до днес. През 2011 г. написах пътеписа „Пътуване в миналото”, а Нели Цветкова – разказа „Възстановката”, който бе финален разказ в сборника й  „Сълза за мама”, Русе, 2014 г. В края на 2015 г. той бе публикуван от Петър Загорлиев в сайта „Червеният ездач”.

 За пръв път през лятото на 2010 г. осъзнахме, че всъщност правим нещо значимо като организираме Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана”. Първата статия, която съм посветила на празниците на Борово и на „От Дунав до Балкана” е публикувана в бр. 33 на в. „Форум, 19 – 25 август 2010 г. – „Борово се подготвя за празниците на града”. Тя е по-скоро обзорна – какво работим в културата през последните две години. За съжаление на фестивала съм посветила едно единствено изречение, че е централно събитие в празниците, посветени на града.

Галерията от снимки е по-богата.

            От архива:

            „Възстановка на пазар преди един век направиха боровчани”, Лилия Рачева, бр 36 на в. „Форум”, 3 – 9 септември 2010 г.

            В дните от 3 до 5 септември боровчани честваха Деня на общината и за първи път играха пред гостите и съгражданите си театър на открито. Възстановката на пазарния петъчен ден в някогашното село Борово е идея на секретаря на читалище „Искра 1898” Атанаска Иванова, Мариана Минева и Цветелина Георгиева от общинския отдел „Образование, здравеопазване, социални дейности, култура”. Ентусиазираните дами пишат сценарий почти като на филм, всеки участник получава роля. Идеята е подкрепена от кмета д-р Иван Попов, допада и на хората от Борово. Само преди два месеца те започват трескаво да се подготвят за празничния ден. Над 60 самодейци получават роля в режисирания сценарий. Тук е дори и 3-годишната Сияна, както и 87-годишният гъдулар дядо Стоил, участвал в Националния събор в Копривщица.

            …

            На 3 септември, когато в Борово се открива първият ден от Третия фестивал „От Дунав до Балкана”, главната улица на малкия град оживява. /…/ Оградите на къщите по главната улица са украсени с пъстри губери и цветни халища, разпънати са сергиите на майсторите и всеки показва какъв занаят владее и какво може да майстори. Малки и големи вкусват от мекиците, които приготвят възрастните жени в меден тиган, вестникарчета продават вестниците за деня, а чорбаджийското семейство върви и търси за сина си какви дарове да купи за предстоящата сватба.

            От архива:

История на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана”

            „Фестивален вестник”, бр. 1, 2015 г.

           

2010. Лично за мен това е една от любимите ми фестивални години. На 3 септември в града ни се проведе уникално културно събитие - театър на открито с над сто участници самодейци от 4 до 84 годишна възраст – „Един пазарен ден от началото на ХХ век”. Оценките на медиите и на съгражданите казваха: „надминахте себе си, това е нещо невиждано, невероятно, вълнуващо и неповторимо”. Не че тези оценки не ме удовлетворяваха, но аз отговарях на всички - да ние създадохме нещо уникално, което едва ли скоро ще повторим, но почакайте да дойде утре, да започне фестивалът, тогава ще видите, че той е истинският голям празник, най-голямото централно събития в културния ни живот. За себе си и до днес съм убедена, че изданието на фестивала през 2010 г. беше невероятно вълнуващо и високо художествено. Фестивалните дни бяха 4 и 5 септември, за участие се бяха записали 90 колектива, с над 1000 участници, представители на насели места от всички общини в област Русе, от общините - Разград, Свищов, Попово, Добрич, Лозница, Ловеч, Варна, Велико Търново, София, Златица, Дряново, Павликени, Левски, Опака.

Радичков беше казал, че януари е най-българският месец, може би е така, но септември е най-боровският. Първите дни на септември носят неповторимо очарование – усмихнати и топли, без да са непоносимо горещи, тъкмо за фестивал. През 2010 г. като че ли и природата беше с нас. До 2 септември времето беше ужасно – ветровито, мрачно, намусено, репетициите на „Един пазарен ден” вървяха тежко, трудно, без всякаква надежда. Още на 3 сутринта времето се промени, неясно откъде дойдоха три прекрасни топли дни.

Може би тогава по-скоро усетих, отколкото видях, че в двата фестивални дни градът живее по друг начин – празничен и ведър. Още от сутринта докато боровчани си пият кафето, но по барчетата, за да не изпуснат празничната суетня, в центъра на града се разполагат пъстри сергии. От близо и далече идват автобуси, от които слизат пременени в празнични носии хора – млади, стари, жени, мъже, деца, носят се акордеони, гъдулки, гайди, тъпани, части от реквизити. В девет и половина винаги идва Златаришката музика, спира на центъра и засвирва хоро, домакини и гости не чакат покана, залавят се, заиграват, после трудно ги откъсваме, за да се подредят и да започне шествието.

През 2010 г. имаше събор в Копривщица, нищо не мобилизира самодейните колективи така, както поредното му издания. Нашият фестивал се проведе броени дни след събора и пое отгласа от неповторимото преживяване там. Явиха се много колективи, които представиха автентичен фолклор, затова най-много награди раздадохме в тази категория. Явиха се и много други, които беше трудно да класираме като „обработен” фолклор. Тогава взехме решение да създадем категория „Песен на фолклорна основа”, там класирахме изпълнители, които харесваме, но чийто репертоар не е нито автентичен, нито обработен. Категорията се утвърди, доби популярност и през 2011 г. имаше много претенденти за нея.

            Може би силното Трето издание ни накара да осъзнаем, че всъщност с организирането на фестивала правим нещо важно и за прът път, през 2010 г. създадохме страница на фестивала на сайта на Община Борово, за пръв път създадохме и галерията  със снимки от трите фестивални години.

Още през 2010 г. състезателните дни започнаха да се увеличават, първият вече започваше в – 10,00 ч. сутринта, а вторият – в 9,30 часа; прогнозният финален час на първия състезателен ден бе 19,45 ч., вторият трябваше да завърши в 17,00 часа. В 18,30 вече трябваше да сме определили наградените, написали протокола и да започне концертът на най-добре представилите се, за да завърши до 20,00 часа – началото на официалната част.

Само на първия състезателен ден се явиха толкова колективи, колкото на цялото Първо издание – 32 певчески групи, 5 танцови състава и 22 индивидуални изпълнители и камерни формации. Общо за Третото издание са се състезавали – 57 певчески формации, 12 – танцови, шест групи, представящи обичаи и 35 индивидуални изпълнения.

Трето издание даде идеята да бъде трансформирана Специалната награда в Награда за цялостно представяне на институция – читалище, училище, пенсионерски клуб и др.

Журито отново е с председател: Цветелина Георгиева. и членове: Вяра Косева, Йорданка Върбанова, Илия Колев, Марияна Минева и Нели Димова.

Специалната награда за най-добро комплексно представяне бе връчена на НЧ „Просвета 1905” село Ветрино, общ. Варна. Никога няма да забравя изпълненията на тези самодейци – те бяха не само многобройни, но и прекрасно подготвени, припомниха ми самодейността от времето на социализма – изпипана с професионална вещина. В спечелването на голямата награда се включиха шест колектива – три танцови – младежки, юношески и детски, игра на песен, хор за обработен фолклор, група за автентичен фолклор. 


Назад към: Когато едно дете стане любимо - 2008 г.
Към Когато едно дете стане любимо - 2011