Първа глава.Когато едно дете става любимо - 2011 г.

През май 2011 г. средното общообразователно училище „Св. Климент Охридски” в град Борово чества 125-та годишнина от основаването си. Мариана Минева, моя колежка в училище, ме покани да участвам в подготовката на юбилея – да напиша сценария за тържествения концерт, най-голямото мероприятие в празничната програма, и да го водя. Много съм и благодарна за това, това беше и моят финален акорд на работата ми за образованието на община Борово. След това остана прозата на работата, няколко общи екскурзии, но тържественият концерт беше последната ми публична изява като част от колектива на СОУ „Св. Климент Охридски”. Пиша това,  защото настоящата книга се опитва да разкаже историята на културния възход в едно незабравимо за мен десетилетие, но и моята лична професионална история. Паметта всъщност изобщо не е дълготрайна, само написаното е гаранция споменът да се съхрани.

           

Финален концерт на 125-годишен юбилей на СОУ "Св. Климент Охридски" - гр. Борово

Важно е да се знае и друго, че през годините в малките населени места училища, читалища и социални услуги се опитаха да работят съвместно, къде повече, къде по-малко успешно. Няма как приносът в тази съвместна работа да се измери и да се каже кой е свършил повече и кой по-малко. Всички мероприятия в празничната програма на юбилея се получиха успешно, концертът - незабравим.

           

"Капанска китка" - Гецово

Не бива да пропускам още едно значимо читалищно събитие през 2011 г. – постановката на комедията на Ст. Л. Костов „Женско царство” – първият ми и единствен/последен опит да режисирам самодеен спектакъл с възрастни. Преди години в Центъра за работа с деца с Ирина Иванова бяхме създали Детски музикален театър, но работата с децата е различна от същата с възрастни.

            Представлението беше идея на Атанаска Иванова. Благодарна съм, че ме покани и пазя отлични спомени за работата по пиесата – много смях, много веселие, много хубав спектакъл. През 2011 г.  за пръв път се реализира още една идея на Атанаска Иванова – самодейният театър да гостува на други читалища, в други населени места. Първата „пътуваща” пиеса беше „Женско царство”, през годините тази идея се разви с много бързи темпове и остави  хубави спомени.

 

"Женско царство" - премиера 23 април 2011 г.

            Тъй като беше предизборна година, за празниците на града не бяха жалени нито пари, нито идеи. Празничен календар като в юбилейна година – Ути Бъчваров направи кулинарно шоу на открито, гостува „Багатур”. Фестивалната година беше много силна.

            Членовете на пенсионерските клубове приготвиха местни ястия, с които взеха участие в шоуто на Ути. Така и не ми остана време да запиша рецептите.

           

Кулинарно шоу с Ути Бъчваров

Тъй като за бъдещия мандат 2011 – 2015 г. Георги Георгиев беше кандидат за кмет от листата на БСП, това влоши отношенията ми настоящия кмет д-р Иван Попов. През лятото на 2011 г. глупостите, изговорени в започналата традиционно рано предизборна кампания на ГЕРБ, ме принудиха да напиша няколко сатирични публикации във фейсбук. Наказанието ми беше – да не ми се възлагат текстове, отразяващи случилото се на празниците през 2011 г. Все пак съм признателна на д-р Попов, че не ме лиши от участие в журито на Четвъртото издание. Някак си съумяхме да се разделим разумно на 6 септември 2011 г., за да не работим никога повече заедно. Този факт в личната ми биография е много важен за мен, защото заради непоносимостта ми към личността на един следващ кмет се наложи да напусна града, работата си, общината и да видя, макар от далече съсипията на целия си трудов път, моят и на много други хора, на стореното в трите предходни мандата.

Както написах в уводната част, няма да разказвам в тази книга за събития след 26 октомври 2015-а, защото ми се иска тя да разказва за светлината на спомена, за реченото и стореното.

            От архива:

В. „Утро” – 6 септември 2011 – „160 групи пяха и играха „От Дунав до Балкана”

           

            160 фолклорни групи и индивидуални изпълнители от 52 населени места се събраха на четвъртото издание на фолклорния фестивал „От Дунав до Балкана”. Макар че, не раздава награден фонд, кулминацията в културния календар на община Борово се радва на голям интерес, който от година на година се засилва и все нови и нови колективи се изявяват на боровска сцена.

            В неделя бе първият състезателен ден на фестивала, който започна с очакваното от всички с интерес дефиле на участниците. /…/

            В бр. 37 от 15 – 21 септември 2011 г. на в. „Форум“ Лили Рачева пише „Самодейци от Северна България се надпяваха в град Борово” /Над 1500 участници се включиха в четвъртото издание на музикалния фестивал/

            От 4 до 6 септември град Борово се превърна във фолклорна столица на самодейни състави от Северна България. Четвъртото издание на фестивала преминало под мотото „От Дунав до Балкана”, за пореден път доказа, че българските народни песни ревниво се предават от поколение на поколение и съхраняват до днес.

            Над 1500 самодейци изявиха желание за участие на сцената на боровското читалище „Искра”, където всяка година се провежда надпяването.

            Организаторите: Община Борово и читалищният екип тази година се наложи да променят програмата, за да могат всички самодейни състави да се изявят в рамките на фестивалните дни. /…/

            От архива:

История на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана”

„Фестивален вестник”, бр. 1, 2015 г.

За 2011 г. очакванията ни за фестивала се оправдаха още преди началото му, за участие се бяха записали 120 колектива и индивидуални изпълнители от 72 населени места, приблизително 1500 участници, представители на областите Варна, Търговище, Силистра, Добрич, Велико Търново, Ловеч, Разград, Плевен и Русе. Състезателните дни отново бяха 4 и 5 септември.

Журито през 2010 г.

Поради големият брой участници наложихме желязна дисциплина – откриването мина в почти военен ред – бързо, стегнато, без разточителство. Първият състезателен ден завърши късно вечерта, а вторият започна рано сутринта в 8,30 часа, нечувано време за пеене и танцуване. Помня, че точно в 8,30 часа на втория ден се явиха самодейци  от Горно Абланово, бяха ни много сърдити, че ги викаме на сцена в този ранен час. Но се представиха достойно и получиха една от купите в категориите. За да завършим в 17,30 часа скъсихме регламента, предложихме на колективите да се явяват само с по две изпълнения, а не с предварително обявения регламент по 10 минути на колектив. Журито почти не мръдна от местата си. През 2011 г. то вече бе придобило постоянен състав – Цветелина Георгиева – председател, Вяра Косева – етнограф, Йорданка Минева – певица, Калоян Илиев – хореограф, Марияна Минева – учител по изкуства в местното СОУ. Беше годината на масовото участие на колективи, представящи капански фолклор.

Знамето - 2011 г.

Тук искам да направя едно отклонение и да кажа, че нашият фестивал беше много популярен, въпреки че тогава не разпределяше паричен фонд, именно с възможността за по-продължителна изява – 10 минути за колектив по регламент са си много сценично време. Затова докато съществува този регламент, мисля ще имаме много участници. Хората просто търсят място и време за изява, купите, медалите и грамотите са формален израз на награда, но за самодейците те са от голямо значение, защото са признание за труда, за уменията, за художествените качества на сценичния продукт.

През 2011 г. на сцената на фестивала се изявиха: 67 певчески колектива, 14 танцови състава, 5 обичая, 64 индивидуални изпълнители и камерни формации.

За пръв път се присъдиха награди в четири категории, за пръв път се връчи награда в категорията „Обичаи”, присъдиха се три купи за цялостно представяне и Специалната награда.

Специалната награда се присъди на Народно читалище „Доростол 1870” – град

Силистра за цялостно представяне.

Към: Втора глава. Ново начало за ФФ "От Дунав до Балкана"
Назад към: Първа глава. Когато едно дете стане любимо 2009-2010l