Глава трета. 2015 г. Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ във филм на ДП „Фолклорът“

През 2013 г. по време на първия състезателен ден на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана” като председател на журито дадох интервю пред репортер на телевизия „Дестинация България”, в което разказах за проект на Община Борово по мярка 313 на програма за развитие на селските райони. Основният момент от проекта беше филмирането на историческото, природно и етнографско наследство на населените места в 35 рекламни филмчета. Двадесет и шест от 35-те филмчета представят  традиции и обичаи, местен бит, тъкани, облекла, уредба на дома и двора, местни ястия, танцов фолклор, предания и легенди. Снимането на филмите се предвиждаше да започне през 2014 г. Тъй като са рекламни и насочени към бъдещите туристи, филмчетата са с продължителност между 3 и 4 минути и само частично представят съхраненото наследство.

Жури на Осмото издание: Снимка Калоян Илиев - шестият член на журито

След като вижда интервюто Илияна Найденова - автор и водещ на предаването „Фолклорът” от същата телевизия се свърза с Мариана Минева – директор на дирекция „Специализирана администрация” в общината. Обсъдена е възможността обичаите, възстановени от местните читалища, да бъдат заснети и от екипа на предаването. Така неочаквано Община Борово се сдоби с шанса етнографското и фолклорно наследство на населените места да бъде показано в по-голям обем. Филмите в предаването са до 30 минути. Освен обичаите, те включват интервюта с информаторите и организаторите, песни, танци и описание на автентични местни носии. И така до началото на Осмото издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ етнографското наследство на общината е заснето освен по проекта, и в поредица епизоди на предаването. Най-високата оценка за мен е заглавието на поредицата - „Община Борово ПАЗИТЕЛ на местната традиция“. За историята и за бъдещите поколения описвам подробно заснетите от предаването епизоди: епизод 16 „Кравай“, епизод 17 „Пеперуда“, епизод 18 „Лауса“, епизод 23 „Традиционно облекло“, в което се разказва за костюми и носии от село Обретеник, епизод 24 „Бразая“, епизод 25 „Бабинден“, епизод 26 „Гораздки предсватбени обичаи“, епизод 27 „Нашиванки“, епизод 30 „Окроп“, епизод 33 „Ден на рибата“, епизод 34 „Празник на рибата“, епизод 35 „Рибени курбани“ и обобщаващите епизоди 36 и 37 „Община Борово пазител на местната традиция“.

На срещата ни през м. юни 2015 г. по време на поредния тридневен снимачен маратон с Илияна Найденова, ние, организаторите, поканихме екипа на предаването, който вече беше от наши приятели, да ни гостуват по време на дните на общината и да заснемат Осмото издание на фестивала. Поканихме Илияна Найденова да ни гостува със семейството си и с формация „Кипри“, която ръководи. С нетърпение чакахме отговора й. За нас екипът на „Фолклорът“ беше като онази кола с бели коне от разказа на Йовков, която ни носи незабравима радост. За мен нямаше по щастлив ден от онзи, в който Мариана Минева ми се обади да ми каже, че заснемането на фестивала вече е разрешено от ръководството на телевизията. В състезателните дни щяхме да имаме скъпи гости. Винаги се подготвяме много старателно за фестивалните дни, но този път се постарахме още повече.

Състав на журито на Осмото издание: председател - Цветелина Георгиева; членове - Мариана Минева, Илияна Найденова, Руска Недялкова, Искра Филипова - етнограф от РИМ - Русе и Калоян Илиев.

Бразаята на село Батин, с кожуси и ямурлуци на 38 градуса и ужасна задуха :)

Следващият текст написах за сайта на Община Борово:

На 4,5 и 6 септември ще се проведе Осмото издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана” – Борово 2015. Той се организира от НЧ „Искра 1898” и Община Борово. За четвърта поредна година ще се проведе под патронажа на кмета на Община Борово – Георги Георгиев.

За пръв път фестивалът ще се проведе в три състезателни дни, а наградният фонд, осигурен от Община Борово, ще е в размер на 5000 лв.

За пръв път за осемте издания самодейците от Волово представиха местна традиция - седянка.

Организаторите на фестивала очакват Осмото издание да събере над 3000 участници, които ще се състезават в 19 категории.

Тази година те предвиждат да дадат три големи награди за цялостно представяне. Те се връчват на институции – читалище, пенсионерски клуб, училище, социална институция и др. за цялостно представяне с най-малко три колектива с високо качество на художествения продукт, определят се от журито и ще се връчват от кмета на Община Борово – Георги Георгиев.

За трета година бе сварен сладкия булгур

За пръв път  предвиждат да създадат специален плакет на фестивала, който да замени раздаваните през предходните седем години медали и купи.

За пръв път през 2015 г. ще бъде издаден Фестивален вестник, който ще съдържа историята на изминалите седем издания и друга любопитна информация.

За пръв път официално ще бъде учреден организационен комитет на фестивала. (За съжаление това не се случи.)

Очаква се на фестивала да се явят много индивидуални изпълнители – деца, като за целта са предвидили сериозни материални награди, с които да ги стимулират. Децата и младежите ще се състезават в три групи: деца до 12 години, от 13 до 18 години и младежи от 19 до 29 години – девойки и младежи.

В категорията „Девойки/младежи от 19 до 29 години” наградите ще бъдат най-солидни, но и обвързани с регламент. Всеки от участниците ще трябва да изпълни по две песни, една от които, за девойките, от репертоара на народната певица Руска Недялкова, почетен гражданин на Община Борово, а за младежите – от репертоара на Борис Машалов.

За първа година кукерските групи ще се явяват в отделна категория, а наградата за автентичен костюм, за която до Седмото издание се присъждаше грамота, е разширена в категория „Ревю на автентични костюми”, в която ще се присъждат плакети, грамоти, а за класираните на първо място и парична премия.

За първа година наградата „Откритие на фестивала” ще бъде придружена от предметна награда.

В трите фестивални дни занаятчии ще могат да демонстрират и продават своите произведения. Организаторите ще имат изисквания майсторите да не ползват машини, захранвани с електричество или течни горива.

На Осмото издание на фестивала своя награда ще връчи Общинската организация на БЧК и МБЧК. Тя ще бъде присъдена на участник от категория „Хора с увреждания, участници под 18 години”. Награденият участник ще се определи от организацията на БЧК, по техен регламент.

Своя награда ще присъди и Общинско предприятие „Обществено хранене и социални услуги“ за най-добър обреден хляб – диплом и предметна награда. – Наградата ще се присъди от  ОП „ОХСУ“ по техен регламент. Могат да участват всички желаещи, предоставили за изложба обреден хляб, придружен с кратък текст, обясняващ символиката му.

Във всички категории класирането ще се извърши само, ако за категорията има подадени заявки от минимум шест участника или колектива.

При слабо представяне на участниците в дадена категория журито има право да не извърши класиране.

Журито си запазва правото да определи размера на паричните награди в зависимост от броя на колективите и изпълнителите, които ще бъдат отличени.

Препоръчва на състезателите да подготвят представянето си в рамките на обявения в статута на фестивала регламент, като по възможност представят песни от различни фолклорни области. Ще бъдат насърчавани онези изпълнители и колективи, които представят северняшки песни или танци, с особена благосклонност ще се приемат песни и танци, характерни за населеното място, от което са изпълнителите.

Програмата на Фестивала и реда за участие ще бъдат обявени в периода между 20 – 25 август 2015 г., едновременно с Програмата за празниците на Община Борово.

Хубав текст, чета го и днес, година и половина, след като съм го написала и няма какво да добавя. Чета и си казвам: От къде тръгнахме, къде стигнахме! Изминахме дълъг и достоен път в подкрепа на народната култура. Това е най-важното!

            Информирахме участниците, че фестивалът ще бъде открит на 4 септември в 14,00 часа. Осмото издание събра 2600 участници, представители на 61 институции – читалища, пенсионерски клубове, частни формации от 12 области (почти половин България) – Варна, Търговище, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград, София, Силистра, Търговище и Русе. На 1 септември състезателите можеха да видят реда за явяване в трите състезателни дни. Общата програма на трите състезателни дни беше 24 часа.

           

"Кипри" 

И така на 4 септември 2015 г. ние бяхме готови за новото начало – три състезателни дни. Най-важното според мен, което трябва да се каже за Осмото издание е, че половината от записаните колективи, бяха кандидати за купите – четири от нашите читалище също.

Любопитен и необясним за мен факт беше отсъствието на традиционно посещаващи ни изпълнители и колективи като групата за автентичен фолклор от Долно Абланово и любимецът на всички – Георги Жеков от село Айдемир, община Силистра. Но пък откритата сцена на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ даде възможност за изява на нови участници. Почти 70 % от колективите и изпълнителите, явили се в Осмото издание, идваха за пръв път, но бяха вложили много труд в подготовката си.

           

Най-дългото хоро - 150 участника

За пръв у по-голямата част от организаторите възникна съмнението дали не е по-добре да няма фестивално шествие. Повод – откриването щеше бъде в 14,00 часа, в най-голямата жега, повечето от участниците бяха от нашата община, а те са все възрастни хора. Организирахме фестивал, но продължавахме да мислим като социални работници. Истина е, че и аз този път подкрепях идеята да се откажем от фестивалното шествие. Тогава Мариана Минева, основен организатор на празниците в последните години каза следното: „Този фестивал има традиции и аз държа те да се спазват“. Във всеки колектив трябва да има един водач, който в трудни или спорни моменти да налага вярното решение. Мариана беше права, а аз греших.

            Така Осмото издание записа в историята си най-интересното фестивално шествие. Не знам как измислихме и последната най-нова инициатива – Най-дългото хоро. Едва сега, тук мога да кажа, че то събра над 150 участника, опаса с танцуващи хора целия площад и беше незабравимо, наистина незабравимо и вълнуващо събитие.

"Боровски ритми" със страхотен танц

В първия състезателен ден – 4 септември взеха участие всички колективи от шест от седемте читалища в общината. На фестивалното шествие отново имаше кукери от Боровското читалище, водени от тъпана на Иван Янков, следваше батинската бразая и коледари. В скоби искам да кажа – от сърце благодаря на батинчани за това, че нахлузиха кожуси и ямурлуци на 38 градуса ужасен задух и пек! J Следваше бабинденското шествие на боровското читалище и аблановската сватба. Незабравимо и слава богу добре документирано!

Искам да кажа колко съм благодарна на Мартин Йорданов, който засне шествието с личната си камера. Помолих го за това преди да получим потвърждение от екипа на „Фолклорът“. Знаех, че шествието ще стане страхотно, не исках то да потъне в забвение и помолих Марти да снима. Всъщност в архива на читалището и до днес се съхраняват филмите на Мартин от почти всяко издание.

            Тази година инициативите бяха толкова много, че бяха заели целият площад. Колегите от Читалището бяха измъкнали стара дървена врата от декора на театъра и я бяха разположили непосредствено до масите, на които трябваше да се подреждат обредните хлябове. С помощта на пъстри черги и кратунки бяха създали място за снимки. По много профили във Фейсбук после гледахме снимки на този импровизиран декор.

            Много гости на фестивала донесоха обредни хлябове. Най-интересен за мен беше хлябът на Гергана Найденова, сестрата на Илияна. На него с много майсторство беше изобразено логото на фестивала.

            В края на изтощителния първи състезателен ден се насладихме на невероятния концерт на формация „Кипри“. На другия ден киприте от „Кипри“ показаха едно от най-интересните ревюта на носии от Шоплука. От този ден – 6 септември, е снимката, която най-много обичам – „Жури и „Кипри“ на Осмото издание на ФФ „От Дунав до Балкана“.

            Всичките ми лични снимки от тези вълнуващи три дни показват умора, но и удовлетворение от случилото се.

           

За пръв път едва на Осмото издание читалището домакин спечели голямата награда – Купата на кмета. Заслужиха си я напълно. Снимката на Атанаска Иванова от мига, в който получава купата е доста замазана, но вярвам, че е снимка на един от най-щастливите мигове в нейния професионален живот.

            Наградите:

            „Златна” -  купа, парична награда от 500 лв.и грамота - НЧ”Искра 1898” гр.Борово, обл.Русе

„Сребърна” -  купа, парична награда от 400 лв. и грамота – НЧ ”Петър Парчевич 1927” с.Асеново, обл.Плевен

„Бронзова” – купа, парична награда от 300 лв. и грамота – НЧ ”Развитие 1895” гр.Стражица, обл.Велико Търново

Наградите се присъждат за цялостно представяне на читалище, училище или друга институция, които участва във фестивала с най-малко три колектива – с високо качество на художествения продукт.

Епилог в средата на текста

            В моя личен и професионален живот годините между 2008 и 2015 бяха по-скоро тежки заради много трудности, работа и най-вече, заради агресията на хора, които не обичат да виждат чуждия успех. Винаги в живота обаче се случва така – трудностите се компенсират с нещо прекрасно. Най-прекрасното, любимото, незабравимо и вълнуващо преживяване в тези осем години се нарича Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“. Щастлива съм, че бях част от неговата организация.

Наложи ми се да скъсам завинаги с град Борово, наложиха ми го. Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ си заслужаваше всяка моя отдадена му минута, всеки написан текст, всеки извоюван лев, защото е празник на най-доброто в българската народна култура – фолклорът - пътуването между световете на традицията от миналото през настоящето към бъдещето.

В мандат 2011 – 2015 г. Община Борово вложи много пари в насърчаване развитието и документирането на местната култура и историческо наследство. Съзнателно и целенасочено с много труд и с пари Фестивалът се превърна в основно културно събитие, за което можеха да ни завиждат много областни градове. Правихме това, защото считахме, че слагаме начало на бъдещ културен и етнографски туризъм. От години наред обикалям по села и градове, по фестивали, събори, конкурси, интересуваме всяка фолклорна инициатива в страна, имам си и любими, разбира се. Всяка община прави това – търси, събира, записва, рекламира своето с цел привличане на туристи. Туризмът е стопански отрасъл, той носи пари, но се иска работа. И трябва стратегия, планове, подпомагане на населението и частния бизнес за участие в оперативни и други донорски програми. Жалко, че замислените за следващите години инициативи, никога няма да се реализират, това щеше да е добре за всички.

В България има 264 общини, фестивалите, които се провеждат през годината са около 1000, по-голямата част от тях са фолклорни. Фестивалът е най-достъпният и популярен начин да бъде показано своето в най-хубавия му и чист вид. Проект „Експониране на местното историческо, природно и културно наследство на Община Борово“ активизира интервюиране на местни хора, записване на песни, обичаи, обреди, местния ястия, описание на носии и забраждания. Филмите по проекта бяха неговият финален акорд, а трябваше да се превърнат в ново начало.

Назад към:Ново начало за ФФ "От Дунав до Балкана" - 2014 г.
Към:Делници и празници в културата