Хора и игри от селата в Боровска община

Обретеник
Лазарки на гости в Община Борово - 2015 г.
Местните хора и игри на песен са повод за гордост – в общината са запазени 10 автентични хора от многобройния и многообразен северняшки танцов фолклор на настоящата област Русе. Всъщност хърцойските хора се изпълнявали под съпровод на музика, но с идването на балканджиите се разпространява практиката те да се играят под звуците на песен.
           Двадесетте години на ХХ век са много важен момент за обединяване на двете етнически групи в село Обретеник. До тогова хърцои и балканджии имат отделни хорища и играят хората си отделно. Пътят за сближаване е посочен от един обретенчанин – Нено Рачев след завръщането му от фронта на Първата световна война. Той поканва съселяните си от двете групи да се обединят като първоначално съберат хората си и сам поканва балканджията Дънгъ Михаил и хърцоя Георги Стефанов да свирят заедно на първото смесено хоро в центъра на селото. Постъпката му има успех, макар че се намират и такива обретенчани, които пророкуван беди за това „чудо невиждано”. Като всяко ново нещо и общото играене на хорото се случва бавно и постепенно във времето от 1917 до 1934 година. Новото общо живеене и празнуване се осъществява след като врати отваря сградата на новото училище, то събира децата на балканджии и хърцои. До тогава двете хора – на балканджии и хърцои се събират само на Великден и на 9 ноември – събора на селото на Димитровден по стар стил.
През 30-те години в музикалния живот на Обретеник навлизат нови инстурменти – устната хармоника, цигулката, кларинета. Това допринася отново за промяна на традицията – хората започват да се играят само под инструментален съпровод. Най-важното, което трябва да се знае, че заслуга за съхраняване на традицията хорото да се играе и на песен има дейността на местното читалище.
           
Днес „Право хоро на две страни” се изпълнява от обретенчани, без разлика на това, чии наследници са – на балканджии или на хърцои. Името си то води от специфичния начин на изпълнение.
Популярни и обичани хора в селото са „Куцанката”, „Тропанката”, „Трите пъти” и „Пайдушката”, от по-ново време са „Елено моме”, „Дайчово хоро”, „Дунавско хоро” и „Свищовско хоро”.
            В Обретеник ръченик или ръченица се играят и като хоро, но и като солов танц и по двойки. Играенето на ръченицата на хоро е практика на при по-възрастните хора, а надиграването, соловото изпълнение на ръченицата – при по-младите, обикновено мома с ерген, мома с мома, ерген с ерген.
            Борово
Днешно Борово е създадено от две села – село Горна Манастирица, в което населението са наследници на преселници от Балкана, главно от Плачковци, и село Горазд, в което населението е местно – хърцойско. И в двете села е съществувала традицията на всеки празник хората да се събират и да играят хора, като момите и ергените обличат и показват най-хубавите се премени. И тук хорото е място за запознанство на младите и начало на бъдещи бракове.
            В Борово са били популярни хората: „Еленино“, „Пайдушко“, „Койчовата“, „Дадината“, „Русенското“, „Куцата“, „Трите пъти“ („Пайдушката“), „Лудата“, „На колан”. 
            Според Ради Нейков игрите на песен са пренесени от Плачковския край, заедно с преселеното население. Със сигурност игрите на песен са били много популярни преди Освобождението, някои от тях са съхранени до наши дни.
            Горно Абланово
Хорото „Куцата” е познато не само на населението на село Горно Абланово, но и на населението на град Борово и село Обретеник. В село Горно Абланово е запазен характерния начин на изпълнение на танца, но не са запазени местни песни или свирни, на които хорото се е изпълнявало. Тъй като в селото не се е преселвало балканджийско население, може би не е била разпространена практиката хората да се играят  на песен. В Борово хоро „Куцата” се е играело на песен, смесено от мъже и жени, заловени за ръце в кръг под съпровод на песента „Бог да убие таз бяла Нона”.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!