Триград и Дяволското гърло – разходка към мита за ада

Орфическите мистерии в последната събота и неделя на юли събират хора от много страни
Триградското ждрело
Триградското ждрело и пещерата „Дяволското гърло“ са често посещаван маршрут в Родопите. За „Дяволското гърло“ и преди, и сега са се разказвали легенди. Тя не блести с изящни скални образувания, но привлича и омагьосва хората с възможността да се докоснат до стихията на водата и тайнството на подземния свят.
Входът на пещерата наподобява дяволска глава. В гърлото й се слиза по стръмно нанадолнище, чува се ревът на гърмящ водопад, тъмнината и дълбочината на пещерата са ужасяващи въпреки туристическите удобства като стълбища, парапети и осветление. Тази привлекателна ужасяващост хилядолетия подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди. И, разбира се, пътят към ада е много привлекателен за живите. Те с удоволствие слизат внимателно в преизподнята и с пъшкане и мъка се изкачват по стълбите към света на живите, удовлетворени, че поне за малко са пребивавали в Ада. Съвременните Орфей и Евридика не пропускат да се държат за ръце, за да не се загубят в тъмното.
Триградската река
Най-популярното предание е, че Орфей избрал пътя през „Дяволското гърло“, за да стигне в подземното царство на Хадес и да изведе любимата си жена. Защо тракийският жрец е избрал този маршрут, не знам. Тогава той не е бил туристическа дестинация, затова предполагам, че е заради красотата и магическата привлекателност на пещерата.
Водите на Триградската река се „изливат” в Гърлото от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Бучащата зала носи името си от оглушителния грохот на падащата вода. Огромна е - втората по големина пещерна зала в България.
Пътят към ада
Най-любопитната история, която местните разказват на туристите, е, че водите на реката се губят в сифон. Дължината му е повече от 150 м, а след него по 60-метровата галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера. Местните пускали дървени трупи, боядисвали водите на реката, за да проследят пътя й в подземните бездни, но всички опити са оставали неуспешни. Трупите изчезвали безследно и никога не изплували, а това подхранвало въображението и затвърждавало представата, че тук наистина е входът към ада. Опитите с оцветителите показвали, че боядисаната вода изминавала краткото разстояние от единия до другия отвор за час и половина. За съжаление, „Дяволското гърло“ взело и своите жертви, двама млади водолази, които смело се спуснали в зловещите й води, не изплували никога повече. Не открили дори труповете им, разказват местните.
Маршрут за туристи по пътя към ада :)
До „Дяволското гърло“ се достига след изминаването на седем километра сред величествени гледки на Триградското ждрело. Проломът е издълбан от едноименната река в продължение на милиони години. Обявен е за защитена местност още през 1963 г.
На места разстоянието между двата склона е 300 м, но в същинската част на ждрелото те са само на 100 м един от друг. От западната страна височината на отвесните скали е 180 м, а от източната достигат до 300 - 350 м. Тези огромни размери го поставят на трето място по големина в България.
Все пак се върнахме на белия свят
Местните хора в село Триград ежегодно правят Орфически мистерии – туристическо изкушение за млади и стари с традиициите, културата и бита на родопчани. По време на мистериите в Триград идват гости от много страни, разположени на различни континенти. В последния петък на юли там се събират рокери и рокаджии, планинари и ездачи на коне, търсачи на силни емоции. В ранните зори на следващото утро гостите колективно пият мурсалски чай. В съботния ден в селото се възстановява „Поене /напяване/ на китки”, в което участват всички поколения жени. Привечер то се оглася от хлопки и чанове, прииждат кукери, водени от глашатаи. Местни и гости поемат към „Дяволското гърло“, но по пътя спират при голям огън, за да може множеството да бъде въведено в тайнството на Орфическите мистерии. Извършва се жертвоприношение, а челата на гостите се мацват ритуално с жертвената кръв. Присъстващите участват и в тайнството на евхаристията – отпиване на вино, кръвта на Дионис, и кусване на хляб – тялото на Бакх /Дионис/. Идва ред на нестинарите. Те изпълняват своя огнен танц под звуците на гайда и тъпан. На финала от „Дяволското гърло“ (Ада) се извежда Евридика, с която Орфей повторно се разделя.

Така хилядолетия история, тайнства и легенди са се превърнали в туристическо забавление. Не мога да кажа дали оценявам това като добро или като не дотам добро, но знам, че със сигурност в тези дни планината оживява, без пребиваването на многото хора да смути вечността на планинските хребети, разломи, буйни води и вековни дървета. 
Да кажем, че засега го виждам като добро, опит да се съживи планината и да се насели с хора и туристи. От гледна точка обаче на средностатистически познавач на традициите, това е един абсурден бъркоч от истории, традиции и вери. Но, да оставим за бъдещето този разговор! Засега! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!