На Благовещение да ни закука кукувица сити и с пари!


На този ден се връщат змиите и самодивите, затова палим огньове и ги гоним далеч от домовете си
Благовещение, според православната църква, е денят, в който св. Архангел Гавраил съобщил на пресветата Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя. Но народът ни като че ли си знае, че Благовец всъщност е денят, в който очакваме да закука кукувицата, за да преброим дългите и предълги години, които ни предстоят.  Всъщност кукувицата или лястовичките, които гоним от стрехите на къщите си, са добрите вестители на идващото лято. Дори змиите излизат на този ден, според народното предание.  До сега те били скрити в пещерите при своя цар, на Благовец се завръщат  в света на хората, заедно със самодивите и самовилите.
За да се посрещне лятото и да се предпазим от змиите и другите вредоносни създания, чистим дворовете от боклуците, изгаряме ги ритуално и започваме на чисто. Момците прескачат огньовете и си пърлят краката, че да не ги хапят змиите, кога ходят по къра.
Прелюбопитен обичаи е записал Димитър Маринов в своята „Народна вяра и религиозни народни обичаи“.
В с. Топлеш срещу Благовец си обуват обуща, та на Благовец ходят обути: които са боси, обезателно трябва да си пърлят краката от змии.
Този ден излизали змиите: да не дохаждат в двора или в къщи, защото много лошо предвещава – охраняват къщата чрез един обред. Обредът се състои в това: ще се земе един парцал (Медвен) и с тоя запален парцал ще обикалят двора, като наричат:
Ево! Азе, като съм в доле,
Ти да си в поле.
Като съм в поле,
Ти да си в доле.
Това правят сутринта пред зори.
Интересно е това, дето тук на змията в туй наричане викат Ево.
Змиите, всъщност са обичани същества в българския фолклор, може би, защото в тях е проектиран образа на древния стопан. Вярва се, че всъщност змията е мъдро същество, макар и коварно и носещо смърт. На Благовец, нашите предци постилали из двора и по къра дрехите си в близост до змийски дупки. Надявали се змиите да полазят по тях, защото това е сигурен знак за сдобиване с пари и имане.
Пак от Димитър Маринов научаваме, че на Благовец съществувала практика момите да обикалят из село и да пея благовешки песни. В тях се споменавала кукувицата и около нея и нейното вестяване се пеят всички песни. Кукувицата вестявала, че са дошли самодивите и самовилите.
В Габровско пък вярвали, че на тоя ден закопаното имане показвало къде е, като излизало и играело със син пламък. Зевзеци, пък като знаели традицията, занасяли някъде кош слама и го запалвали, защото той изгарял със син пламък. На другия ден намирали мястото разкопано. J
Българинът посрещал Благовец сит и с пари в джоба, за да го закука кукувицата с добра сполука. На тоя ден пчеларите отваряли кошерите и пускали пчелите да хвърчат.
Вярвали, че ако времето е хубаво, ще има добър берекет от бубите. За Ивайловградско например, бубарството било основен стопански поминък.
На 29,30 и 31 март в Хасковско сеели боб, защото щял да стане сладък, трите дни наричали заемните дни.
Като дойде Благовец, народът казва: „Хванахме се за зелено!“, което означава, че в края на зимата, натрупаните храни са поизчерпани, но надеждата за оцеляване и изхранване на многобройната челяд, е голяма, защото в градините е пълно с лапад, коприва, лобода и всякаква зеления, която става за чорба, че и за баница. За това, за да се почете празника, на този ден домакините приготвят супа от прясна коприва.
Все преразказвам една легенда, за момиченцата, които на 7 години за първи път месят хляб. Това става на Благовец, а ръчичките им са предварително намазани с мед, за здраве, добруване, берекет и за да стане девойчето скопосна домакиня и хлябът й винаги да е сладък. Питката се раздава на съседите. Ако момиченцето е сираче, винаги се намирало добра жена, съседка или роднина, която го учи да меси. Същата жена го придружава в обиколката по съседите, когато раздава ритуално омесения хляб.
С идването на пролетта, макар и „среди пости“, на Благовец се гадае за бъдещо задомяване. Ако момите тази зима не са се омъжили, те откъсват неразтворени лалета и ги потапят във вода. Ако цветчетата се разтворят, знакът е добър и девойката ще се задоми до края на годината.
Съществува и вярването, че на Благовец хората и животните не се изпитват болка, затова на този ден пробиват ушите на момиченцата за обички, а животните ги бележат със срязване.
На Благовец не бива да се казват груби думи и обиди, те трябва да са благи, да стоплят сърцата и душите, за да има благоденствие между хората.
В българската литература „Благовещение“ е едно от най-прочутите стихотворения на Пейо Яворов.
Зефирен лъх от ангелско крило
след зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее сън…
Зора се зазорява вън.
Прекрасната музика в стиховете покорява, но на мен винаги ми се е струвало, че за Яворов това Благовещение – 25 март 1906 г. е особено съдбовно. По ирония на съдбата на този ден, поетът се среща и с Мина, и с Лора, за да им посвети душата си, а те да я разпънат на кръст и да го поведат към любовта, смъртта и безсмъртието.

Благовец или Благовещение, си е важен празник в годишния природен и човешки календар, както и в календара на митичните същества, които отново навестяват света на хората. Те уж все гонят самовилите и самодивите далече от света на реда и хармонията, но някак и не могат без тях. За митичната им сила и за измамливата привлекателност на  прекрасно-зловещите им образи е следващото ми есе. J

Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!